Серия убийств Пясъчния човек заставляет адвоката Еди Флин доказувати невинност своей клиентки Кари Милър. Он должен доказать, что она является жертвой серийного убийцы, пока сам убийца пытается защитить свою жизнь. Вся Америка и правоохранительные органы ищут правду в этой мрачной истории.
Знае ли тя, че съпругът ѝ е сериен убиец?Най-мразената жена в АмерикаУбийствата на Пясъчния човек са разкрити. Даниъл Милър е отнел живота на четиринайсет души, преди да изчезне. Съпругата му Кари е арестувана. ФБР, нюйоркската полиция, областната прокуратура, медиите и цяла Америка смятат, че тя е знаела за престъпленията му и го е прикривала.АдвокатътЕди Флин не поема случай, ако не е убеден в невинността на клиента си. Сега той трябва да докаже пред съдебните заседатели и пред света, че Кари Милър е просто поредната жертва на Пясъчния човек. Но Еди и неговият екип са единствените, които ѝ вярват.УбиецътПясъчния човек е принуден да излезе от скривалището си, за да спаси любимата си жена от доживотна присъда. Готов е да убива отново и отново, за да я защити. Всички, свързани по някакъв начин с процеса срещу нея, са потенциални жертви. Дори Еди Флин.Съдебен трилър от най-висока класа.
Всяка вечер Оле-затвори-очички се изкачва тихо по стълбата, защото ходи по чорапи, отваря съвсем леко вратата и — црък! — напръсква децата със сладко мляко, колкото да се залепят очите им и да не могат да го видят. Тогава се промъква зад гърба им и им духва лекичко в тила. И главите на децата веднага натежават.
Моят брат също се казва Оле-затвори-очички. Той се явява при всеки човек само веднъж в живота му и при когото отиде, го качва на коня си и му разправя приказки… Хората го наричат Смърт.
Тя чу в ухото си гласа на командващия спецотряда.
На нула трябваше да пресекат тичешком стотината метра добре поддържана ливада, които ги деляха от задната врата. Пейдж Дилейни се надигна от мократа трева и отмести тънкото елхово клонче пред лицето си, за да има по-добра видимост. Под тебеширенобялата кръгла луна се очертаваше силуетът на старинна къща в колониален стил, която се намираше в Олд Уестбъри, щата Ню Йорк.
Дилейни си пое въздух и издиша бавно, заслушана в обратното броене по радиостанцията.
Тя обичаше числата. От работата си като специален агент в Отдела за поведенчески анализи на ФБР се бе научила да разчита на числата повече, отколкото на хората. А в този случай те показваха нещо извънредно интересно.
Четиринайсет месеца и дванайсет дни Пейдж издирваше мъжа, когото вестниците отначало наричаха Убиеца от Кони Айланд. Разбира се, това не беше прякорът, който той си бе измислил. Беше обяснил всичко за него в едно от писмата си до ФБР, копие от което бе изпратил и до „Уошингтън Поуст“. Наричаше себе си Пясъчния човек.
