Дотогава си предмет на моята застраховка, тъй като аз съм главен защитник.
— Еди, минали са двайсет години. Не знам…
— Ти водиш кръстосан разпит по-добре от мен. Нужен си ми. Няма да се справя сам.
Разстлах преписките по делото на Кари Милър върху масата пред нас в допълнение към двата айпада, в които се намираха всички документи в сканиран вид. Погледнах треперещите си пръсти. Хари извади от коженото си куфарче жълт бележник, автоматична писалка „Пеликан“ и шишенце с червено мастило. Постави писалката върху бележника, погледна я. Погледна и мен.
Кимна и взе в ръка писалката. Начерта хоризонтална линия в горния край на листа, после една вертикална, с която раздели страницата на две половини. Дясната за водене на бележки по казаното от обвинението и свидетелите, лявата за неговите коментари и възражения по тях. Като по учебник.
Хари се пресегна, сложи ръката си върху моята и стисна треперещите ми пръсти. Когато заговори, гласът му трепереше от напрежение.
— Хайде да спечелим това дело заради Кейт — каза той.
— Къде е Ото? — попитах аз.
— Ще се появи. Не би пропуснал началото — отвърна Хари.
Прокурорският екип беше пристигнал: Дрю Уайт и голяма група прокурори, всичките мъже, ненавършили трийсет и амбицирани да направят кариера покрай това дело. В службата на Уайт имаше богат избор от способни и интелигентни жени прокурори, но нито една от тях не бе получила възможност да блесне в този процес. Уайт внимателно бе подбрал своя екип. Всичките бяха приятели помежду си, всичките бяха готови да си затворят очите, за да прикрият всякакви евентуални нарушения на прокурорската етика, които Уайт би счел за нужно да направи в хода на процеса. Никой от тях не даваше пет пари за жертвите. Интересуваше ги само да добавят името на това дело към сивитата си, преди да ги изпратят до някоя адвокатска кантора на Уолстрийт, предлагаща стартови заплати от порядъка на половин до един милион долара годишно.
Първият ред зад масата на обвинението бе зает от ченгета и федерални. Бил Сунг седеше до страничната пътека. Той водеше разследването, така че делото можеше да се гледа и във федерален съд. Имах чувството, че ако заловят Пясъчния човек, Сунг ще настоява да го поеме федерален прокурор. Но в случая обвиняем не беше Пясъчния човек. Поне не официално. А Сунг беше достатъчно умен, за да остави областната прокуратура да се занимава с това дело. То беше безрисков експеримент. Генерална репетиция с наличните доказателства, от която за него не произтичаха никакви последици.