Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

— А този втори нападател, когото споменахте, как точно е удържал жертвите?

Това беше отворен въпрос. С него Хари даваше на Климптън възможност да каже каквото си ще, да изтъкне каквито иска аргументи. При кръстосания разпит отворените въпроси не са добра идея. Те крият огромен риск, защото адвокатът няма контрол върху отговора на свидетеля, който е нещо повече от „да“ или „не“. Може би много повече. Ето защо методът на Лари Дейвид е опасен.

— Отзад, бих казал. Като ги е хващал за ръцете откъм гърба.

Климптън стоеше върху несигурна почва. Не там, където би желал да бъде, а където го бе насадил прокурорът.

— Но жертвата би се съпротивлявала срещу хватката на втория нападател, прав ли съм?

— Положително — каза Климптън.

— Не бих желал още веднъж да показвам снимките от местопрестъплението пред съдебните заседатели, по-скоро бих им спестил изтезанието, но ще ги покажа, ако се наложи. Това ще зависи от следващия ви отговор, докторе. Моят въпрос е: от всичките снимки, които видяхме, има ли такива, които показват следи от борба?

Климптън прехапа устна.

Хари го бе поставил натясно. Ако кажеше „да“, Хари щеше да покаже отново снимките, да ги опише в подробности, като посочи, че няма съборени мебели, няма кървави петна другаде из стаята, нито пък нещо счупено. И съдебните заседатели щяха да знаят, че са подложени на това изтезание заради Климптън. Щяха да обвинят него, а ако се опиташе да защити тезата си въпреки показаното на снимките, щеше да загуби още повече доверието им.

— Не — каза Климптън, преглъщайки гордостта си, за да не го тормози повече Хари с тези снимки.

— Нямаше и следи от охлузване и синини по жертвите, нали така?

— Тези жени са се борили за живота си. Сигурно са се опитвали да се отскубнат, нали?

— И са викали за помощ?

— Не знам — отвърна Климптън, отчаяно мъчейки се да си спести останалото.

— Но вие току-що казахте на съдебните заседатели, че ръцете на жертвите са били хванати откъм гърба. Вторият нападател би трябвало да е използвал и двете си ръце за целта. Така че нищо не би попречило на жертвата да крещи, нали?

Климптън вече поглеждаше към прокурора, сякаш му бе продал употребяван автомобил с пробит ауспух и без двигател.

— Не, предполагам, че не.

— Пени Джоунс и Сузана Ейбрамс са били убити в един и същ апартамент на не повече от десет метра една от друга, нали?

— Прокуратурата не разполага със свидетел, който да е чул някоя от жертвите да крещи, нали?

— Доколкото знам, не.

— Не е ли по-вероятно един нападател да е преминал бързо и безшумно покрай двете жертви и да е нанесъл по един смъртоносен удар, както са си спели в леглата?

— Не бих казал, че е по-вероятно — отвърна Климптън, после явно забеляза промяната в изражението на Хари.

Разбрах го по реакцията му.