Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

— Знаменити предсмъртни думи — засмя се Хари.

В ресторанта влезе висок мъж. Забелязах го чак когато видях, че другите го забелязват. Когато Ото Пелтие влезеше някъде, всички глави се обръщаха към него заради хубавата му външност, високия ръст, широките рамене и, разбира се, костюма. Той стигна до масата ни и седна.

— Господа — каза вместо поздрав Пелтие.

— Поръчахме си стекове. Ти искаш ли нещо?

Оберкелнерът, който сигурно бе инструктирал кухненския персонал да ни се изплюят в храната, се преобрази при вида на Пелтие, сякаш някакъв висш разум му бе вдъхнал нова душа.

— Господин Пелтие, радвам се да ви видя! — каза той.

— Благодаря ти, Чарлс. За мен само пилешка салата и от онази италианска минерална вода, негазирана.

— Отличен избор. Ще ви донесат салатата заедно с останалата част от поръчката. Ако имате нужда от още нещо, господа, само кажете.

Докато си тръгваше от масата, като едва ли не се поклони на Пелтие, Хари поклати глава.

— Можеш да изядеш и моята пържола — предложих му аз. — Нещо нямам апетит.

— Когато служих във Виетнам — каза Хари, — дълбоко в джунглата взводът ми беше обкръжен от виетконгци. Двама от най-добрите ми приятели загинаха в този ден. Лейтенантът, ветеран на двайсет и една, ни каза същата вечер да ядем двойни дажби. Яжте, докато можете, бяха думите му. Тялото и духът са свързани. Когато пристигне стекът ти, най-добре се заеми с него, Еди. Ще ти е нужен.

Докато Хари говореше, забелязах как пръстите на Пелтие подравняват ножа и вилицата пред него, докато застанаха в пълна симетрия. След това кръстоса ръце, сякаш за да устои на изкушението да си играе още с приборите.

— Наистина ли смяташ, че тя ще се появи? — попита той.

Двамата с Хари се спогледахме. Аз се извърнах към аквариума. Тропическите риби винаги ми действаха успокояващо. Имаше нещо в начина, по който плуваха, в играта на цветовете, когато светлината се отразяваше от микроскопичните им люспици. Като дете винаги си бях мечтал за такъв аквариум, но можехме да си позволим най-много две златни рибки в стъклена купа, които не оцеляваха дълго. Дори имената на тези тук звучаха екзотично. Сред тях имаше грациозни риби клоуни, които сякаш танцуваха във водата; сини скаларии с перки, подобни на птичи пера; имаше и миниатюрни неонови тетри, трепкащи във водата като малки зелени и червени пламъчета. Имаше и други, но не помнех названията им.

Лампата придаваше на Пелтие златист ореол. Може би се дължеше на кожата му. Не можех да определя. Станах от мястото си и казах:

— Ще ида да хвърля един поглед отвън.

Докато вървях в полумрака на „Комодор“, си дадох труда да огледам лицата по масите. Мъжете бяха с костюми или поне със сака и вратовръзки. Беше такова заведение.