Серия убийств Пясъчния човек заставляет адвоката Еди Флин доказувати невинност своей клиентки Кари Милър. Он должен доказать, что она является жертвой серийного убийцы, пока сам убийца пытается защитить свою жизнь. Вся Америка и правоохранительные органы ищут правду в этой мрачной истории.
Раздел Chitat.online для книги «Съучастници» помогает быстро понять, что это за произведение: автор, жанровая привязка, описание и полный текст собраны на одной странице.
Серия убийств Пясъчния човек заставляет адвоката Еди Флин доказувати невинност своей клиентки Кари Милър. Он должен доказать, что она является жертвой серийного убийцы, пока сам убийца пытается защитить свою жизнь. Вся Америка и правоохранительные органы ищут правду в этой мрачной истории.
После карточки книги можно перейти к другим произведениям автора, близким жанрам, сериям и тематическим подборкам.
читать текст Стив Кавана Легкое чтение Детективы Триллеры подборки серии
Серия убийств Пясъчния човек заставляет адвоката Еди Флин доказувати невинност своей клиентки Кари Милър. Он должен доказать, что она является жертвой серийного убийцы, пока сам убийца пытается защитить свою жизнь. Вся Америка и правоохранительные органы ищут правду в этой мрачной истории.
Используйте жанры, блок похожих книг, другие произведения автора и тематические подборки ниже на странице.
Проверьте описание, автора, жанры, дату выхода и соседние книги: это помогает понять, подходит ли произведение под ваш запрос.
Докато Хари говореше, забелязах как пръстите на Пелтие подравняват ножа и вилицата пред него, докато застанаха в пълна симетрия. След това кръстоса ръце, сякаш за да устои на изкушението да си играе още с приборите.
— Наистина ли смяташ, че тя ще се появи? — попита той.
Двамата с Хари се спогледахме. Аз се извърнах към аквариума. Тропическите риби винаги ми действаха успокояващо. Имаше нещо в начина, по който плуваха, в играта на цветовете, когато светлината се отразяваше от микроскопичните им люспици. Като дете винаги си бях мечтал за такъв аквариум, но можехме да си позволим най-много две златни рибки в стъклена купа, които не оцеляваха дълго. Дори имената на тези тук звучаха екзотично. Сред тях имаше грациозни риби клоуни, които сякаш танцуваха във водата; сини скаларии с перки, подобни на птичи пера; имаше и миниатюрни неонови тетри, трепкащи във водата като малки зелени и червени пламъчета. Имаше и други, но не помнех названията им.
Лампата придаваше на Пелтие златист ореол. Може би се дължеше на кожата му. Не можех да определя. Станах от мястото си и казах:
— Ще ида да хвърля един поглед отвън.
Докато вървях в полумрака на „Комодор“, си дадох труда да огледам лицата по масите. Мъжете бяха с костюми или поне със сака и вратовръзки. Беше такова заведение. Бизнесмени, погълнати в делови разговори; дами с торбички от „Мезон Гояр“ или „Алекзандър Маккуин“, дискретно поставени в краката им; двойки, приведени над масата и разговарящи шепнешком; и двама мъже в тъмни костюми, облегнати назад в столовете си, които изучаваха менюто, все едно беше написано от Джеймс Джойс. Двамата костюмари бяха на маса до витрината, от която се виждаше входът на заведението. И двамата подпираха главите си с една ръка, докато в другата държаха несръчно голямото подвързано с кожа меню и сякаш всеки момент щяха да го изпуснат. Прикриваха слушалките в ушите си. Федерални. Със същия успех можеха да дойдат с износени тениски и бейзболни шапки с логото на ФБР.
Бутнах входната врата и излязох на улицата. Беше пряка на Медисън авеню, някъде между Трийсета и Трийсет и пета улица. На ъгъла имаше вестникарски павилион. Взех си „Уолстрийт Джърнъл“ от купчината. Докато се бях навел, видях черен ван, паркиран на ъгъла. Зад волана беше мъж в бежов шлифер, който държеше списание „Тайм“. Прелистваше го, но вниманието му беше другаде. Платих вестника си, върнах се и засякох още един ван без прозорци отсреща през улицата със самотен мъж зад волана.
