Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

Приложих процеса на полимеразна верижна реакция и инвитро ензимно умножаване, като използвах спектрофотометричен анализ. Като краен резултат получих успешно извличане на ДНК. Пробата от кръвта по дрехата напълно съвпадаше с профила в системата при вероятност едно на милиард.

— Професоре, последната част от анализа ви… Бихте ли обяснили още веднъж вероятността за съвпадение на пробата с профила?

— Кръвта върху дрехата напълно съвпада с ДНК профила на Стейси Нилсен в нашата база данни. Вероятността за такова съвпадение е едно на милиард.

С други думи, ако сравним този ДНК профил с един милиард други, е възможно да открием още едно съвпадение. Така че с почти пълна увереност и научнообосновано мога да заявя, че кръвта върху блузата на обвиняемата е на една от жертвите по това дело, а именно Стейси Нилсен.

Още щом чуете този звук, вече знаете, че се е случило нещо специално.

В съда е различно. Всъщност — точно обратното.

Когато в него се случи нещо специално — например прокурорът разпореди пряк разпит на свидетел и всичко върви чудесно — това си е цяла симфония.

Съдебните зали, особено препълнените, винаги произвеждат шум. Все някой кашля, шепне, трие крака в пода или пък си вървят обичайните съдебни дейности: адвокати сноват насам-натам, говорят, крещят, столове стържат по паркета. И всичко това в едно помещение, замислено така, че да усилва звука.

Но когато се случи въпросното специално нещо, в залата настава тишина.

Само че това е тишина, каквато не сте чували. Сякаш всичко върви по телевизията и изведнъж някой внезапно спира звука.

И това не е просто липса на звук. А звук с отрицателна стойност. Сякаш космически вакуум е засмукал всички звукови вълни в залата. Става толкова тихо, че тишината придобива своя собствена тежест.

Ако подобна величествена тишина се възцари по време на дело, можете да направите само едно — да си седнете на задника и да ѝ се наслаждавате, защото обикновено тя означава, че сте спечелили делото.

Хари написа върху адвокатския си бележник думата „Гадост“.

— Формата и размера на петната — поясни професорът. — Изглеждат като пръски.

— Благодаря, професор Джонсън. Нямам повече въпроси.

Надигнах се бавно от мястото си, приковал поглед в бележките на Хари пред него. Вдигнах за миг очи към професор Джонсън, после казах:

— Господин съдия, имам нужда от малко време, за да се посъветвам с колегата си.

После се наведох към Хари и прошепнах:

— Това мина добре за Уайт.

— Как искаш да подходиш? — попита Хари.