Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

Спрях се пред масата на защитата.

— Това са тринайсет-четиринайсет метра.

— Толкова някъде, да.

— А вашето жилище, както установихме, е на двайсет и няколко метра от къщата, нали?

— Необходимо е да отговаряте с думи за протокола, госпожо Броудър.

— Да — изрече троснато тя.

— Значи уличната лампа, за която толкова държахте да ни осведомите, е на почти трийсет метра разстояние от къщата.

Тя се наведе напред, отвори уста, после бързо я затвори. Помисли малко и каза:

— Да… може би е така. Но аз все пак ги виждах.

— Когато преди малко господин Уайт ви попита, вие заявихте, че мъжът и жената минали бавно покрай къщата, после се върнали и този път се спрели отпред, като я наблюдавали пет, може би десет минути. Излиза, че не сте напълно сигурна колко време са останали там, нали така?

— Не, видях ги. И те стояха известно време там.

Старицата изчакваше търпеливо, като се чудеше какви ли капани още ѝ готвя.

— Току-що замълчах за десет секунди. Сториха ви се много, нали?

— Не ви ли се сториха много повече от десет секунди?

В напрегнатото, заредено с очакване мълчание една секунда може да се усети като цяла минута.

— Може би. Почувствах се неловко.

— Правилно. Госпожо Броудър, вие наистина ли наблюдавахте двойката през цялото време, или хвърляхте по едно око към улицата, докато си гледахте филма? Кой беше той? „Хищникът“?

— Същият, с Арнолд — каза с усмивка тя.

— Харесвате ли Арнолд?

— Че кой не го харесва?

— Хубав филм, съгласен съм.

— Един от любимите ми.

— Значи съм прав? Вие си гледахте филма и хвърляхте по едно око навън?

— Може и така да е било, но ги видях да стоят там.

— Дали ще е по-честно да кажем, че не сте сигурна колко точно са стояли там? Може да е било минута или по-малко?

— Вероятно повече — отвърна тя.

Една последна тема: гледната точка.

— Разбирам, че виждате улицата от фотьойла си. Не е било необходимо да ставате и да отивате до прозореца.

— Не, виждам всичко от фотьойла.

— Светеше ли лампа в стаята ви?

— Да, лампионът до телевизора.

Имаше няколко начина да отиграя ситуацията. Блох ми беше казала, че улицата не се вижда безпрепятствено от апартамента на госпожа Броудър. Един клон закривал част от гледката. Ако попитах дали листата на дървото не са ѝ пречели да вижда добре, тя просто щеше да отрече. По-добре беше да се хвана за фотьойла, а не за дървото.

— Налага ли се да променяте позата си, за да не ви пречат на гледката листата на дървото пред прозореца ви?

— Малко.