Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

— Мисля, че Кари е просто една от жертвите му. За мен е важно да покажем истината на света. Да ѝ помогнем да бъде чута. Аз ѝ вярвам. Мисля, че и ти ще ѝ повярваш.

— Ще говоря с нея, но ако не ме убеди, че е невинна, си тръгваме. Съгласна ли си?

— Знаеш, че нормалните адвокати не постъпват по този начин, нали?

— Ако някой ми признае какво е извършил, нямам проблем да го представлявам. Ще разкажа историята му пред съда и ще поискам справедлива присъда. Понякога това е само пробация, друг път им пожелавам всичко най-хубаво в затвора.

Всеки прави грешки и е добре да си ги признае, но аз отдавна съм решил за себе си да не се нагърбвам с отговорността, че съм върнал опасен престъпник на улицата.

— Не си ти този, който решава това, а съдебните заседатели. Всеки има право на защита, така работи системата…

Макар да практикуваше право сравнително отскоро, Кейт се беше утвърдила като страхотен адвокат. След още няколко години щеше да бъде най-добрата, но още не бе получавала ритник в корема.

— Системата може да бъде манипулирана. Обикновено от нас, адвокатите. Виж, казах вече, че ще разговарям с Кари Милър. Ако реша, че говори истината, ще поемем случая.

— Понякога не те разбирам — обади се Кейт, извърнала глава към прозореца.

Надявах се никога да не ме разбере. В съдебната система адвокатите бяхме тези с превръзка на очите, а не статуите на Темида, извисяваща се над съдилищата с меч в едната ръка и везни в другата. Защитниците по наказателни дела не питат клиентите си дали са виновни, или не.

Казват им кога да се откажат от играта и да молят за сделка и кога да се борят за победа. Но ако спечелиш дело на виновен, тази победа си има своята цена — нямам предвид съдебните разноски и хонорарите. С всяка такава победа част от адвоката умира. Достатъчен брой такива победи и вече си зомби. Докато един ден, тъкмо си отървал клиента си от затвора, и той излезе на улицата и убие още някого — за този ритник в корема става дума.

Преди пет години самият аз бях в такава ситуация.

Вярно, успях да спра въпросния тип, преди да беше довършил жертвата си. Бях го върнал обратно на улицата. Вината беше изцяло моя. Всеки ден плащам за грешката си. Научил съм се да нося болката в себе си, без да я удавям всяка вечер в бутилка „Джак Даниълс“.

Обърнах гръб на Кейт и се загледах в дърветата, засадени от двете страни на шосето. Блох отби на разклона и скоро след това навлязохме в предградието Олд Уестбъри.