Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

Хари погледна към една от тях с басейн отстрани и подсвирна възхитено. И все пак за някои от местните жители това беше бедната част на Олд Уестбъри. Защото наистина не беше кварталът на старите нюйоркски фамилии с техните палати сред паркове с високи огради — такива като Вандербилт, Фипс, Уитни, Дюпон и останалите, притежаващи повече пари, отколкото здрав разум.

Тези величествени дворци с по двайсетина спални сякаш бяха взети от английската провинция, едва ли не с вечно пияния лорд вътре, и грижовно пренесени в Олд Уестбъри. В сравнение с тях къщите от тази страна бяха скромни, но аз и такава никога не бих могъл да си позволя, дори да спечеля от лотарията.

Блох спря пред една къща в колониален стил с боядисана в червено входна врата. Слязохме точно когато Ото паркира мерцедеса си зад джипа. Няколко секунди се възхищавах на гледката. Къщите бяха на значително отстояние една от друга, сред ливади с размери на футболно игрище, които засилваха усещането за дистанция и пространство. Зад къщата на Кари Милър се виждаха дъбови и букови дървета.

Ото се беше навел и оглеждаше колата си. От едната ѝ страна се виждаше дълбока драскотина.

— Лоша работа — казах аз.

— Всъщност няма значение. Този месец ми е за трети път. Но то е нищо в сравнение с онова, което Кари е принудена да търпи. Тя е затворник в собствения си дом. Репортерите и протестиращите се разотиват към десет, щом стане истински студено. Обикновено насрочвам срещите си с нея в шест сутринта или след десет вечерта, когато пред портата няма никой.

— Как понася Кари всичко това? — попитах аз.

Ото наведе глава и когато отново я вдигна, за да ме погледне, отговорът бе изписан на лицето му.

— Първите две седмици почти не говореше. През цялото време плачеше. Изгуби гласа си. Повиках лекар и той ѝ даде едни таблетки, които на практика я пратиха в няколкодневна кома. След което говорът ѝ се възвърна. Лекарствата само притъпиха болката ѝ за известно време. Беше съсипана, Еди, по всички възможни начини. Чувстваше се измамена, самотна, мразена от цялата страна, изправена пред множество обвинения в убийство… виж, в един момент направо имах чувството, че ще сложи край на живота си. Трябваше всеки ден да ѝ давам лекарствата. Боях се да ѝ оставя целия флакон. Нали се сещаш?

— Но тя е още тук. Силна е и има причина да не се отказва. Иска хората да разберат, че е невинна. В известен смисъл делото е това, което я задържа тук. Иска да се пребори. Но силите я напускат. Напрежението се завръща с наближаването на процеса. Ще видиш.

— А какво мислиш за нея? Честно.

— Спомням си първия месец в Правния факултет. Четеш съдебни дела и знаеш, че законът прави чудеса, но може със същата лекота да смачка и невинен човек. Тази игра на правосъдие е нещо ужасно.