Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

Плочата изстърга по бетона и се премести с десетина сантиметра.

Той облегна лоста на една от колоните, после пусна водата, сандвича и десертните блокчета в тъмната дупка. Не можеше да я види. Вероятно се бе свила в противоположния ъгъл. Нямаше смисъл да я изкушава с мисли за бягство. Вдигна лоста, обърна го с куката надолу и го закачи за халката, заварена в стоманената плоча. След това без особено усилие, пристъпвайки заднешком, изтегли плочата обратно и покри изцяло канала.

Изключено беше Кейт да се измъкне от тук.

Този път ѝ остави по-голяма пролука за дишане. Може би три сантиметра.

Пясъчния човек приклекна на пода, като се подпираше с лакти на коленете си.

— Казах на Флин, че ще те пусна, ако оправдаят Кари.

— Днес мина добре във всяко отношение. Бива го този Флин, много е добър. Просто му трябваше подходящ стимул. Делото сигурно ще приключи утре.

— Кари би трябвало да се появи, след като приключи делото, не мислиш ли? Все пак аз съм ѝ нужен.

Този път зачака отговор. Такъв не последва.

— Страх ли те е? — попита.

Кейт не отговаряше, но той чу нещо. Тихо скимтене и после:

— Страх ме е, да. Кари също се бои от теб.

Гласът ѝ отекваше странно в канала, усилен от тясното пространство и стоманения таван.

Пясъчния човек извади ножа си от кожения калъф на хълбока си.

— Дадох обещание на Флин да те пусна, ако спечели. — С ловко движение на китката той подхвърли ножа във въздуха и го хвана за острието.

Той стана, обърна се и тръгна към вратата. До входа на депото имаше купчина пълни чували от зебло, висока почти до раменете му. Той прибра ножа, грабна най-горния чувал и го нарами. Двайсет килограма фин пясък.

Готови за своя нов дом.

Той заключи след себе си с веригата и катинара. Метна чувала в товарния отсек на вана, после излезе на улицата и пое обратно към града.

Наближаваше шест, когато намери място да паркира в разчистен терен, където допреди година се беше издигала сграда. Строителството в Ню Йорк беше прекъснало задълго заради ковид, но на телената ограда на парцела висеше табела, предупреждаваща, че паркингът затваря окончателно след седмица. Животът се завръщаше в града, нещата бавно се нормализираха.

Той мина покрай вестникарски павилион и нещо привлече погледа му.