Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

Това щеше да отвлече вниманието им достатъчно, за да успее да извади пистолета си и да пусне два куршума в Блох, докато тя още се съвземаше от шока на експлозията. Той знаеше какво предстои, затова щеше да приклекне и да се предпази. След което да стреля.

Да, това беше лесно.

— На пода! — кресна Блох.

— Ти също — отвърна Ото, като падна на колене и хвърли факлата в канала.

От силата на възпламенените бензинови пари плочата подскочи. Ото залитна и падна на една страна.

Погледна нагоре и видя Блох и Флин, които бяха залегнали и покриваха главите си с ръце.

Пресегна се зад гърба си и извади пистолета точно когато от канала изригна огнено кълбо. Червени и оранжеви езици се извиха във въздуха, а с тях до него достигна мощна вълна от горещ въздух, която опари устните му и опърли косата му.

Той насочи пистолета.

Всяко вдишване беше усилие, изискващо максимална концентрация. Кейт стискаше устни около фунията от тубата с бензин, която бе провряла през процепа между плочата и стената на канала. Вдишването на бензинови пари щеше да изгори дробовете ѝ и да ѝ причини отравяне с въглероден окис. Фунията ѝ позволяваше да диша чист въздух.

Ако затвореше очи, не я смъдяха толкова силно. Но беше принудена да стои приклекнала на стола, за да държи фунията в устата си и да я натиска навън през процепа. Гърбът и краката я боляха. Мускулите ѝ се схващаха от крампи и трепереха.

Но това беше единственият ѝ начин да оцелее.

Нямаше представа колко време е изминало, откакто той я беше оставил в това положение. Часове. Много часове. Нямаше да издържи още дълго. Трябваше да си поеме въздух и да се смъкне надолу, за да отпочинат краката ѝ.

Чу звука от отваряне и затваряне на вратата. Той отекна из цялата сграда и очите ѝ се разтвориха неволно от шока. Веднага я засмъдяха и тя отново ги затвори. Вече бяха подпухнали, а кожата около устата ѝ пареше.

Към нея се приближиха бързи стъпки.

Тя си пое дълбоко въздух и се сниши на стола, като издърпа фунията.

Остана коленичила в тъмното. Дробовете ѝ се пръскаха.

Знаеше, че това е краят. Дошъл бе да я изгори жива.

Стъпките бяха вече над главата ѝ. Подметките му тропаха по плочата. Тя отвори очи само за миг и видя струйка пясък да се стича в канала.

Той отместваше чувалите.

Тежката количка издаде характерния си звук. Колелата ѝ се затъркаляха със скърцане и грохот по метала, после паднаха с трясък върху бетонния под.

Стоманеният лост проникна за миг в канала, после се скри. Кейт се дръпна назад, металната плоча се местеше.

Не чуваше какво казват. Главата ѝ бучеше, от изпаренията ѝ се зави свят. Мощен спазъм изпълни устата ѝ със стомашен сок и тя трябваше да издиша въздуха от дробовете си.

Когато плочата се отмести назад, видя светлина.