Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

Към нея се приближиха бързи стъпки.

Тя си пое дълбоко въздух и се сниши на стола, като издърпа фунията.

Остана коленичила в тъмното. Дробовете ѝ се пръскаха.

Знаеше, че това е краят. Дошъл бе да я изгори жива.

Стъпките бяха вече над главата ѝ. Подметките му тропаха по плочата. Тя отвори очи само за миг и видя струйка пясък да се стича в канала.

Той отместваше чувалите.

Тежката количка издаде характерния си звук. Колелата ѝ се затъркаляха със скърцане и грохот по метала, после паднаха с трясък върху бетонния под.

Стоманеният лост проникна за миг в канала, после се скри. Кейт се дръпна назад, металната плоча се местеше.

Не чуваше какво казват. Главата ѝ бучеше, от изпаренията ѝ се зави свят. Мощен спазъм изпълни устата ѝ със стомашен сок и тя трябваше да издиша въздуха от дробовете си.

Когато плочата се отмести назад, видя светлина. Беше по-ярка от всичко, което бе виждала до момента, изгори ретините ѝ.

Цялото ѝ тяло се затресе и тя с усилие на волята погледна нагоре.

Изправи се и задържа очите си отворени.

Фенерчето угасна. Настана мрак. Но не плътен и непрогледен като долу в канала. Виждаше се лунна светлина.

И тогава, на лунната светлина, пред лицето ѝ се появи ръка.

Тя я пое. Още една ръка се спусна надолу, сграбчи я и я издърпа. Едва сега очите ѝ се адаптираха към слабата светлина. Тя примигна, за да прогони цветните петна от лъча на фенерчето, прогорили ретините ѝ, и видя лицето на приятелката си, което я гледаше втренчено в полумрака.

Блох обви ръце около нея. Тялото на Кейт се тресеше, тя не разбираше какво се е случило. Дали не халюцинираше от бензиновите пари?

— При теб съм — каза Блох.

През прозорците от фибростъкло на покрива проникваше лунна светлина. Зад Блох тя забеляза мъж в костюм, който не му беше по мярка. Сигурно беше Гейбриъл Лейк.

Кейт не можеше да престане да трепери и тогава почувства, че Блох също трепери.

Двете останаха прегърнати известно време, докато Кейт се наплаче — никога не бе плакала така през живота си. Когато успя да си поеме дъх, погледна Блох и прошепна:

— Пясъчния човек е Ото Пелтие — каза Блох.

Кейт поклати глава, все още объркана и замаяна от бензина.

— Проследихме фирмите, които е регистрирал на името на Даниъл Милър, и открихме няколко стари имота. Повечето складове и депа. Това е третото място, което проверявам тази нощ.