Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

След като са го намерили празен, те сигурно бяха разпитали съседите — кога за последно са я виждали и дали са забелязали нещо подозрително.

Набрах на клавиатурата номер 1012. Последва сигнал за позвъняване и веднага след това мъжки глас каза:

— Тук е ФБР, говорихме с вас преди малко. Бихте ли натиснали бутона, за да влезем, ако обичате?

Чу се бръмченето на автоматичната брава. Блох бутна входната врата. Взехме асансьора, за да слезем две нива надолу, до паркинга. Всички подземни паркинги си приличат. Голи стоманени колони и луминесцентни лампи. Жълта и бяла маркировка по специално обработените бетонни подове със задължителната локвичка вода под някой теч, който никога не престава да капе. И миризмата на изгоряло моторно масло и стари отпадъци.

Около колата на Дилейни се бяха струпали криминалисти в сини предпазни костюми за работа с опасни вещества. На 6-7 метра встрани беше застанал Бил Сунг, заобиколен от още няколко агенти. Всичките мъже. Всичките в едни и същи костюми, черни или тъмносини. И с еднакви прически с изключение на един, който си беше обръснал главата.

Надявах се да не ни забележат и да се приближим до колата на Дилейни, за да я огледаме по-добре. Отчасти защото исках да видя дали Пясъчния човек не е оставил и други предупреждения, но най-вече за да проверя за кръв по седалките и таблото. В подземния паркинг беше студено, но усетих по тила си струйка пот. Не исках да загубя още една приятелка. Двамата с Блох пристъпихме тихо към колата.

— Здрасти, Бил — поздрави Лейк.

Блох изруга през зъби, като посочи с глава Лейк.

— Харесва ми тоя тип — казах аз.

— Ама как се… Не бива да сте тук. Разкарайте тия хора веднага — изкомандва Сунг.

Агентите, които го бяха наобиколили, тръгнаха целеустремено към нас.

— Чакай, знаем как е влязъл в сградата — каза Лейк. — Бил е скрит в колата на Дилейни на задната седалка. Даниъл Милър ви е побъркал с бомбената заплаха в хотела. Била е за отвличане на вниманието. Криел се е в старото комби на паркинга и докато всички са чакали да излезе сапьорният екип, той се е вмъкнал в колата ѝ.

Сунг замълча, но виждах как бурмичките в главата му се въртят бясно. Преди първият агент да бе посегнал, за да сложи ръка на рамото ми, той им нареди да почакат. После ни повика с жест.

— Щом толкова много знаете, какво означава това? — попита той и вдигна един айпад. — Предава на живо от колата на Дилейни ей там.

Погледнах към другия край на паркинга и видях камера, насочена право към колата. Имаше нещо върху таблото. След миг вече знаех какво е.

Предметът беше може би трийсетина сантиметра висок. Беше закрепен между таблото и предното стъкло. Отначало ми заприлича на две чаши за уиски, поставени една върху друга в дървена рамка.

Беше пясъчен часовник.