Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

В подземния паркинг беше студено, но усетих по тила си струйка пот. Не исках да загубя още една приятелка. Двамата с Блох пристъпихме тихо към колата.

— Здрасти, Бил — поздрави Лейк.

Блох изруга през зъби, като посочи с глава Лейк.

— Харесва ми тоя тип — казах аз.

— Ама как се… Не бива да сте тук. Разкарайте тия хора веднага — изкомандва Сунг.

Агентите, които го бяха наобиколили, тръгнаха целеустремено към нас.

— Чакай, знаем как е влязъл в сградата — каза Лейк. — Бил е скрит в колата на Дилейни на задната седалка.

Даниъл Милър ви е побъркал с бомбената заплаха в хотела. Била е за отвличане на вниманието. Криел се е в старото комби на паркинга и докато всички са чакали да излезе сапьорният екип, той се е вмъкнал в колата ѝ.

Сунг замълча, но виждах как бурмичките в главата му се въртят бясно. Преди първият агент да бе посегнал, за да сложи ръка на рамото ми, той им нареди да почакат. После ни повика с жест.

— Щом толкова много знаете, какво означава това? — попита той и вдигна един айпад.

— Предава на живо от колата на Дилейни ей там.

Погледнах към другия край на паркинга и видях камера, насочена право към колата. Имаше нещо върху таблото. След миг вече знаех какво е.

Предметът беше може би трийсетина сантиметра висок. Беше закрепен между таблото и предното стъкло. Отначало ми заприлича на две чаши за уиски, поставени една върху друга в дървена рамка.

Беше пясъчен часовник. В горната половина оставаше много малко пясък. През гърлото в симетричната долна половина се стичаха песъчинки.

— Колко време остава? — попитах аз.

— Някъде около десетина минути. Смятаме, че е предвиден да отмерва четири часа. Не е имало никакви искания. Никакви опити за установяване на контакт. Само тоя шибан пясъчен часовник.

— Как я е извел от сградата?

— Не знаем със сигурност. Прегледахме записа от камерата във фоайето, не е минал оттам. Единствената камера на паркинга покрива входа и изхода. След пристигането на Дилейни не са напускали никакви автомобили. Може да я е упоил и да я е влачил със себе си, придържайки се плътно до стената извън обсега на камерата, да са се промушили под бариерата и да я е качил на паркирана наблизо кола.

Това ни се струва най-вероятно.

— Не можеш да влачиш човек в безсъзнание по нюйоркска улица три, пет или десет метра, без да те видят поне десет души. Милър поема рискове, но този път рискът е бил прекалено голям, дори за него.

— Вие по-добра теория ли имате?

Двамата с Блох отидохме до рампата.