Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

— Не беше точно така и аз не съм герой.

Тя се върна към яйцата си и каза:

Каза го с тон, сякаш четеше Декларацията за независимост.

Дилейни с готовност се беше доверила на Лейк. Сега Блох правеше същото. Знаех, че не бива да подлагам на съмнение решенията им. Щом му бяха повярвали, не можех да махна с лека ръка.

— Лейк може да е окей, но не е там проблемът. С цялото ми уважение, Лейк, но ФБР и нюйоркската полиция впрегнаха двеста души и целия си ресурс в продължение на две години, за да издирват Даниъл Милър.

Кое те кара да мислиш, че ти можеш да го заловиш за по-малко от седмица?

Питах сериозно. Не желаех да се лиша от Блох заради някаква безнадеждна гонитба, след като тя ми трябваше за процеса. Лейк ми харесваше, но дори да беше в състояние да застреля цяла банда наркопласьори, не беше магьосник.

Той ме наблюдаваше преценяващо. Търсеше погледа ми. Накрая кимна.

— Мисля, че разбирам Пясъчния човек по-добре от останалите агенти. В много отношения той е убиец опортюнист, но ми се струва, че има внимателно разработен план.

Което е странно. Мисля, че е високоинтелигентен и може да се нагажда към средата и обстоятелствата, в които се озовава, с такава ясна мисъл, за каквато повечето престъпници не могат и да мечтаят. Това е като игра на шах. Може да не знае точно коя фигура ще премести противникът, но има половин дузина стратегии, готови да бъдат задействани. А аз мога да го хвана, защото работя по-умно и по-здраво от ченгетата и федералните, взети заедно, освен това имам съществено предимство.

— За разлика от федералните знам как се залавят хора като Даниъл Милър. И няма да допусна техните грешки. Вижте, Бюрото има една тайна, която му е все по-трудно да скрива. Срамна тайна. Национален скандал. Те не искат да говоря за нея и категорично не искат никой друг да я научи.

Лейк бутна встрани чинията си, опря лакти на масата, наведе се напред и попита:

— Как ще реагирате, ако ви кажа, че всичко, което ФБР знае за серийните убийци, е погрешно?

Наближаваше три и половина сутринта.

Пясъчния човек обиколи още веднъж квартала с вана си. Мислите му блуждаеха. Шофирането му помагаше да се концентрира. Щяха да минат дни, преди федералните да разберат какво се е случило с агент Дилейни.

При отвличането и убийството ѝ можеха да се появят множество засечки по най-различни причини. Но опитът си бе казал думата. Както и доброто планиране, анализът на риска и ясната мисъл.

Резултатът беше едно силно послание до правоохранителните органи.