Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

Зад къщата и около басейна също нямаше никой. Спортната кола на Даниъл Милър беше все още в гаража до тази на Кари. Това бяха единствените два автомобила, които Кейт бе видяла при първото си посещение в имота. Тя остави папките на верандата, извади телефона си и набра номера на Кари Милър.

— Нали знае, че идваме тази сутрин? — попита Хари, който беше слязъл по стълбището до вестибюла.

— Снощи ѝ казах. Може да е взела такси до магазина.

— В квартал като този хората не ползват таксита или Юбер. Ако е имало да ходи някъде, а не е искала да шофира, е щяла да си поръча лимузина.

Но защо? Защо да не вземе своята кола? И защо изобщо я няма тук?

— Ще се обадя на Пелтие — каза Кейт.

Той отговори на първото позвъняване.

— Ото, ние сме в къщата на Кари. И двете коли са в гаража. Входната врата е отворена, а нея я няма.

— Не ми звучи добре тази работа. Потърсихте ли я на мобилния ѝ?

— По дяволите, да не мислите…

Ото не довърши мисълта си. Звучеше разстроен. В гласа му се долавяше искрена уплаха.

— Да не би Пясъчния човек да я е отвлякъл? Нямам представа какво става тук.

— Дали да не повикаме полиция? — предложи той.

— Не — отвърна Кейт. — Още не. Няма белези от взлом. Освен това в мярката ѝ за неотклонение се казва, че не бива да напуска дома си. Ако ченгетата решат, че е нарушила мярката, ще поискат заповед за арест.

— Арестът си е арест, но Кари може да е в опасност. Видях вестниците днес. Вчера Пясъчния човек е убил двама души — мъж и жена. Жената била агент на ФБР.

Кейт беше разговаряла с Еди предишната вечер, след като бе открит трупът на Дилейни.

Името му се споменаваше бегло в един от репортажите, които бе чела тази сутрин. В „Поуст“ пишеше, че Еди Флин и двама частни детективи — Мелиса Блох и Гейбриъл Лейк — били забелязани на местопрестъплението снощи, но не се знаело дали участват официално в разследването. Имаше дори снимка на тримата, докато излизаха от сградата на Дилейни.

— Знам, тя беше приятелка на Еди. Той цяла нощ не е мигнал, беше в централата на ФБР.

— О, господи, направо е ужасно. Толкова ме е страх, Кейт. Това не е в стила на Кари. Мисля, че трябва да се обадим в полицията. Ако нещо се случи с нея, никога няма да си го простя…

Кейт не знаеше какво да мисли. Долавяше искрената загриженост в гласа на Ото. Той явно влагаше същата страст в делата си, както и самата тя. Това беше едно от нещата, които още от самото начало ѝ бяха допаднали в него.

— Може просто да е излязла да глътне въздух из квартала.