Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

Блох погледна двете панички, после отвори айпада си и прегледа още веднъж снимките от пасажа, като търсеше тези в по-общ план.

— Ето — обяви тя. — Обявата на стената.

Тя увеличи с два пръста кадъра. До стария плакат за рок група се виждаше частично откъсната обява. Не се четеше цялата. Онова, което бе останало, беше с дебели главни букви:

Отдолу имаше номер на мобилен телефон. Лейк извади своя, набра номера и натисна бутона за говорител.

Телефонът не иззвъня. Включи се гласова поща.

Това е номерът на Лилиан Паркър, моля, оставете съобщение и ще се свържа с вас при първа възможност.

— Откраднал е котката ѝ. Затова е слязла в пасажа. Чула я е. Мръсникът е държал котката в ръце, за да я подмами тук.

— За да мине номерът, трябва да е знаел, че обича котки.

— Познавал ли я е? — попита Лейк, но още докато задаваше въпроса, поклати глава.

Доколкото им беше известно, Пясъчния човек никога не подбираше жертвите си от своя социален кръг. Нямаше данни Даниъл Милър и Лилиан Паркър да са били свързани по какъвто и да било начин.

Това вече бе проверено в детайли от ФБР. А и Лилиан не бе приемала посетители в жилището си.

— Не, тя не се е виждала с мъже. Никой не е идвал тук. Чакай, той я е… — започна Блох, но при мисълта краката ѝ се задвижиха сами и тя отиде до прозореца, от който се виждаха улицата и отсрещната сграда. — Наблюдавал я е — каза, докато регистрираше с поглед издрасканите мебели, котешката катерушка, сандъчето с пясъка. — Лилиан е обичала котките.

Всеки, хвърлил поглед през прозореца в жилището ѝ, е можел веднага да установи това. А ако е видял ключалките на вратата ѝ, е разбрал, че не може да проникне вътре без съответните ключове.

— Което означава, че я е наблюдавал отнякъде — каза Лейк. — При това е държал да не се разкрие. Бас държа, че е ползвал някой от апартаментите отсреща, сключил е нещо като краткосрочен наем, което може да се провери.

От другата страна на улицата имаше две сгради. Едната беше пълна с офиси, които се даваха под наем.

Четиресететажен стъклен небостъргач. Всички етажи бяха абсолютно еднакви. Блох виждаше чиновници, седнали на бюрата си, банери на търговски конференции, провесени от прозорците, заседателни зали с разноцветни столове около масите, мъже с разхлабени вратовръзки, говорещи по телефона, стажантки, принтиращи документи. Пясъчния човек едва ли би избрал тази сграда като място за наблюдение — всичко в нея беше прекалено открито.