Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

По-възрастният агент, който се представи като Мигс, беше останал без дъх. Блох реши да върви с него.

Лейк и двамата федерални продължаваха да оглеждат лицата на минувачите.

Блох наблюдаваше мъжа с жълтото яке.

Светофарът за пешеходци превключи на зелено. Почти едновременно с това цифровият часовник започна да отброява секундите на зелената светлина. Това бе моментът, в който Лейк също извърна рязко глава към мъжа в жълто.

Блох усети прилива на адреналин като иглички по върховете на пръстите си. Тя вече се потеше от слънцето и дишаше тежко.

Но при вида на мъжа с жълтото яке застана нащрек. На излизане от апартамента бе поставила револвера си в кобура и сега усети как ръката ѝ сама бръкна под якето.

Мъжът вдигна лявата си ръка и дръпна надолу ципа на своето яке.

Дъхът ѝ се спря в гърлото, когато видя другата му ръка да посяга към бебешката количка.

Погледът на Лейк не се спря на него, но той усети друг чифт очи върху себе си. Някакъв първичен инстинкт, атавизъм, наследен от времената, когато човешкият род е живял в пещери, ловувал е, за да се нахрани, и е ставал плячка на хищници, го караше да срещне очите на този, който го наблюдаваше.

Той не се поддаде на инстинкта си. Позволи си само бърз страничен поглед, като вдигна глава.

Жената, която беше с Лейк, детективката Блох, се бе вторачила в него.

Той постави дясната си ръка върху бебешката количка.

Майката сви пръсти около дръжката. Кокалчетата на ръцете ѝ побеляха, ноктите ѝ се впиха в меката гумена обвивка.

Джош се смееше и риташе одеялцето си, крачетата му се подаваха отвън.

Пълничките му бедра се въртяха във въздуха, сякаш караше велосипед; малките му идеално оформени пръстчета се протягаха нагоре, за да докоснат небето.

Някъде зад себе си, вляво, чу боботенето на огромен влекач с полуремарке. Погледна през рамо. Гумите и джантите на камиона бяха изпръскани с кафява кал. Цялата композиция от влекача и полуремаркето тежеше между 15 и 25 тона.

Джош имаше златиста коса, тънка като паяжина. Черепът му беше крехък като фин китайски порцелан.

Пясъчния човек си представи как количката се удря в предната броня на камиона и отскача във въздуха. Бебето се носи няколко мига във въздуха, после попада под колелата…

Той направи още една крачка към майката, готов да я изблъска встрани.

Когато видя мъжа с жълтото яке да разговаря с майката, Блох се поколеба. Може би бяха приятели или просто познати. Мъжът се държеше свойски, поставил ръка върху количката. Макар че майката изглеждаше напрегната.