Единственото, което можем да направим засега, е да търсим пробойни в кораба на прокуратурата, докато го потопим.
— Това няма да е достатъчно — въздъхна Пелтие.
Сетих се за Кейт, стиснах зъби и казах:
— Трябва да го направим достатъчно.
Телефонът ми изпиука. Беше имейл от Денис с няколко прикачени линка. Всичките бяха към новинарски материали за вчерашните убийства на Тереза Васкес и двамата агенти на ФБР. Кликнах върху материала на „Ню Йорк Таймс“ и го прочетох. После и останалите. Всички цитираха новината от Асошиейтед Прес с изключение на един. „Ню Йорк Поуст“ даваше повече подробности, понеже бяха успели да се свържат със семейството на Тереза в Тихуана. Прочетох два пъти статията. Позвъних на Денис.
— Искам да се обадиш на госпожа Васкес в Тихуана. Говориш малко испански, нали?
— В статията пише, че тя се е канела да се премести в Манхатън догодина. Чакала с нетърпение този момент, защото не била виждала дъщеря си от години. Искам да знам всичко за плановете ѝ. Тя трябва да организира погребението на дъщеря си. Кажи ѝ, че ще ѝ помогнем.
— За какво става дума? — попита Денис.
— Още не знам, някакво вътрешно чувство е. Но при всяко положение искам да помогна на госпожа Васкес. А, и още нещо.
— Пак ли вътрешно чувство?
— Да. Трябва ми полицейското досие на Честър Морис, портиера, който беше убит същата вечер, в която загубихме Дилейни. Проучи всичко около него, започни с полицейското досие, то е публична информация.
— Няма проблем. Веднага се заемам. Научихте ли нещо за…
— Не, още не — казах аз.
После затворих и се обърнах към Хари. Той се беше подпрял с лакът върху рамката на прозореца и търкаше горната си устна с пръст.
— Ще си я върнем жива — прошепнах му аз.
— Нямам сили да ходя на още погребения, Еди. Аз просто…
Хари не довърши мисълта си. Не искаше да говори повече пред Ото. Мерцедесът спря пред съда на Сентър Стрийт. Преди да слезем, Хари ме погледна и каза:
— Всичко зависи от следващите няколко свидетели. Готов ли си?
В този момент не бях сигурен. Трябваше да следвам инстинктите си и може би това щеше да помогне. Но има дела, които просто не можеш да спечелиш. Ото беше прав: нужна ни беше Кари Милър.
Телефонът ми иззвъня отново. Отговорих, докато слизах от колата. Беше Блох.
— Намираме се в един склад, регистриран като адрес на Даниъл Милър върху изтекъл наемен договор. Складът е празен, ако не се брои един фризер. Еди, вътре има чувал с труп.
Тя говореше ясно и делово, както винаги, но усещах страха в гласа ѝ.