Серия убийств Пясъчния човек заставляет адвоката Еди Флин доказувати невинност своей клиентки Кари Милър. Он должен доказать, что она является жертвой серийного убийцы, пока сам убийца пытается защитить свою жизнь. Вся Америка и правоохранительные органы ищут правду в этой мрачной истории.
Изведнъж почувствах как краката ми се подкосяват. Знаех какъв въпрос да ѝ задам, но не можех да го изрека. Гледах право пред себе си към тълпата репортери, фотографи и телевизионни оператори пред входа на съда, като се молех те да не ме видят.
Хари заобиколи колата, видя лицето ми и ме сграбчи за ръката.
В този момент ми идеше да легна на тротоара, да затворя очи и просто да чакам всичко да отмине. Исках да заспя и да се събудя, когато този кошмар е приключил и Кейт е в безопасност.
— Еди, хайде, Еди! Какво се е случило?
Препънах се и Хари ме хвана още по-здраво. Притисках телефона до ухото си, но Блох мълчеше. Исках да се уверя, че Кейт е жива. Само това.
— Еди, поеми си дъх — каза Хари, като ме крепеше да не падна.
Работата ми беше да задавам въпроси и я вършех доста добре. Имаше един въпрос, който трябваше да задам сега. Нямаше как да го избегна. Не можех да го забравя с усилие на волята.
Трябваше да понеса и въпроса, и отговора. И болката.
— Какво има в чувала? — попитах.
— Не може да се каже. Поне засега — отвърна Блох.
Никога не я бях чувал толкова разстроена. Гласът ѝ трепереше, сякаш цялото ѝ тяло се тресеше от страх.
— Но не е Кейт, нали? Кажи ми, че не е тя!
Блох не отговори. Чувах как дъхът ѝ клокочи в гърлото, как набира сили, за да изстреля думите.
— Трупът е напълно обвит в лед. Който е сложил чувала там, е излял във фризера десетки литри вода. Двамата с Лейк се опитваме да изчегъртаме леда, но върви бавно.
— Знаеш кой е, нали, Блох?
— Не мога да кажа. Ледът е близо метър дебел. Лейк… Лейк смята, че може да е първата му жертва.
Това все пак ми даде известна надежда и аз се вкопчих в нея.
— Какво има предвид?
— Каза, че някои серийни убийци крият първите си жертви. Целта е да се освободят от трупа или да го скрият така, че никой да не го намери. Обикновено защото са свързани по някакъв начин с жертвата.
Това, което Лейк бе казал, имаше смисъл, но аз не можех да си избия от главата мисълта, че тъкмо Кейт лежи в онзи фризер, а Блох е там с някакъв тип, на когото нямам пълно доверие, и се опитва да извади трупа на най-добрата си приятелка от леден блок.
Блок замълча. И аз мълчах. Тя също си мислеше, че е Кейт. Личеше си.
Видях репортерите пред входа на съда да се насочват към мен. Стоях, заслушан в шумовете по линията. Може би за пръв път в живота си се чувствах абсолютно безпомощен.
Знаех, че Блох не е на себе си. Усещах го по гласа ѝ.
