— Да, извлякох смесените ДНК вериги и успях да ги разделя. Отделно от това пръстовият отпечатък бе свързан с Даниъл Милър. Преди да знам този резултат, бях създал два ДНК профила от пробите, взети от трупа на Стейси Нилсен. Едната проба с висока степен на сигурност принадлежеше на самата Стейси Нилсен. Другата остана неидентифицирана, докато не извлякох ДНК от една четка за зъби, намерена в банята на Даниъл Милър. ДНК-то от четката в много висока степен съвпадаше с другия ДНК профил.
Шушукането се усилваше. Сега и някои от седящите в залата се бяха включили в него и хвърляха странни погледи към професор Джонсън.
— Има ДНК данни, които свързват съпруга на моята клиентка, Даниъл Милър, с жертвата Стейси Нилсен. ДНК от потта, която остава при допир?
— Точно така, кръвта, с която е направен пръстовият отпечатък, е на Стейси Нилсен. Това доказва, че я е пипал.
— Разбирам. Тогава не е ли възможно кръвта по блузата на клиентката ми да е попаднала там чрез вторичен пренос?
— Възможно, да. Но малко вероятно.
— И е напълно възможно, когато съпругът на моята клиентка, установеният убиец на Стейси Нилсен, се е съблякъл в дрешника, който е общ за двамата, част от кръвта по дрехите му да е попаднала върху блузата на моята клиентка, нали?
— Отново, възможно е, но малко вероятно — каза Джонсън, леко повишавайки глас.
Той беше започнал да забелязва погледите на съдебните заседатели. Вече и Дрю Уайт го гледаше някак особено, а Джонсън нямаше представа защо.
Аз реших да го просветя.
— Защо казвате, че е малко вероятно? — попитах.
Знаех отговора му, преди да го бе изрекъл. Защото така казват всички специалисти по кръвни пръски, когато правдоподобната последователност на събитията се отклони от тяхната версия. Бях чувал този отговор десетки пъти. Също и Джонсън, който бе участвал в стотици дела. Той се намираше на границата на експертните си познания и го знаеше. Беше уязвим, затова, когато проговори, едва ли не крещеше, за да го чуе целият град:
— Защото не смятам за възможно някой да изцапа с кръв себе си или дрехите си посредством вторичен пренос, без да забележи.
Ето, каза го. Обяснението си. Точно както бях очаквал.
— Наистина ли? — попитах и вдигнах длан, така че и Джонсън, и съдебните заседатели да я огледат хубаво.
Джонсън присви очи и се наведе напред.
— Професор Джонсън, дължа ви извинение — казах. — Преди да стана, си бях записал нещо с писалката на моя колега и изцапах ръката си с мастило.
