Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

Върху дланта ми имаше кръгло тъмночервено петно от писалката на Хари. От това, че бях завъртял леко копчето на буталото, за да изстискам малко мастило в ръката си. След което се здрависах с Джонсън и с времето го изнервих дотам, че да почне да си поглажда брадата. Той вдигна ръце и видя изцапаната си длан и пръсти.

Брадата му също беше цялата в червено мастило. Белите кичури бяха почервенели. Съдебните заседатели бяха видели това. Хората в залата също го бяха видели. Прокурорът го бе видял, а сега всички го виждаха.

С изключение на Джонсън.

— Имате мастило по себе си. Вторичен пренос. Та какво бяхте започнали да казвате? Че човек не може да изцапа дрехите си с кръв, без да забележи?

Той гледаше невярващо мастилото по ръката си и клатеше глава.

— Професоре, вие не сте в състояние да кажете кога онази кръв е попаднала върху блузата на клиентката ми, нито къде е станало това, нито как, нали така?

Той само клатеше глава, докато гледаше втренчено ту дланта си, ту мен. В погледа му се четеше неистово желание да извлече със сила някаква биологична материя от лицето ми.

Раменете на Блох горяха.

Ръцете ѝ замръзваха. Бяха станали безчувствени от допира с лоста за смяна на гуми, който повдигаха и стоварваха с всичка сила върху леда. Лейк използваше козия крак и двамата заедно удряха настървено по ледения блок, обгръщащ отвсякъде чувала с трупа. Така постепенно бяха отстранили една педя от него. Оставаха още много педи.

Блох замахна с лоста и в момента на съприкосновението си с леда той се изплъзна от ръцете ѝ и издрънча на пода.

— Гръбнакът ми не издържа повече. Трябва да прекъсна за малко. Хайде, седни. Ако не си дадем почивка, ще се нараним — каза Лейк.

Блох вдигна лоста от пода и замахна към вътрешността на фризера. Лостът отново се изплъзна от ръцете ѝ и отскочи във въздуха.

— Стига! Поеми си дъх! — скара ѝ се той.

Твърде изтощена, за да отговори, Блох седна на пода и се облегна на фризера.

— Ти май наистина нямаш доверие на федералните? — каза тя. — Странно, като се има предвид, че си бил един от тях.

— Бях, да. Но никога в истинския смисъл на думата. В Бюрото имат определен манталитет, към който така и не успях да се нагодя за нищо на света.

— Какво имаш предвид?

— Е, нали разбираш? Изпълняване на заповеди, уважение към началството, съблюдаване на ведомствената политика. Такива работи. Аз не ги спазвах, ако ги смятах за погрешни.