Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

Кейт видя Еди да влиза в офиса на депото — същия, в който двамата с Лейк се бяха скрили сутринта да чакат Пелтие. Знаеше какво има вътре. Буркани с очи. Немигащи.

Никога повече нямаше да се затворят за сън.

Тя падна на колене и заплака. Блох коленичи до нея. Лейк също. Тримата останаха притиснати един към друг, докато Кейт плачеше.

— Благодаря ти, Лейк — каза Блох.

Той кимна и отвърна:

— Ти откри това място. Ти спаси Кейт. Заедно го направихме.

Около тях се тълпяха агенти на ФБР. Огънят в канала догаряше.

— Да се махаме от тук — подкани ги Кейт.

— Клиентката ми има нужда от мен.

Лейк закъсняваше за срещата.

Забавянето бе предизвикано от необходимостта да залепи с тиксо джоба на сакото си, след като го бе закачил и разпрал на дръжката на вратата. За шестте месеца, които прекара в клиника за рехабилитация след огнестрелните рани, получени в онази фабрика за дрога, беше отслабнал с двайсет килограма. Не си беше купил нови дрехи дори след като приключи курса на физиотерапия. Лейк харесваше дрехите си, макар вече да не му бяха по мярка.

Пък и, честно казано, пенсията му за нетрудоспособност не му позволяваше да пилее пари.

Взе метрото, слезе на Гранд Сентръл Стейшън и намери малкия ирландски бар през две преки, почти до ъгъла с Лексингтън авеню.

Завари ги, скупчени около една маса в дъното на бара. Пазеха му място.

Кейт изглеждаше добре. След кратка отпуска тя се беше върнала в съда. Откакто ходеше на работа, лицето ѝ бе възвърнало цвета си. Но уплашеното изражение на човек, преживял жестока травма, не беше изчезнало напълно.

Лейк го забеляза, когато тя вдигна глава и го погледна, докато той се приближаваше. Не я беше виждал от онзи ден в изоставеното автобусно депо, но Еди го държеше в течение на възстановяването ѝ през последния месец.

До нея седеше Блох. Еди му беше казал, че Кейт се е преместила да живее временно при нея в къщата ѝ в Ню Джърси, докато си търсела апартамент. Блох и Кейт пиеха бира.

Пред Хари Форд имаше бутилка бърбън с две чаши. В краката му лежеше дружелюбно на вид куче.

Лейк не можеше да определи породата му.

Еди го поздрави и отпи от чаша с кока-кола.

— Не знаех, че пускат кучета в баровете — каза Лейк.

— Пускат, ако поръчаш бутилка бърбън — отвърна Хари. — Пък и това е ирландски бар. Все някъде трябва да има куче.

— Как я караш, Кейт? — попита Лейк.

— Добре — усмихна се тя. — Съвземам се вече. Отнема време, нали разбираш?

— Ако някога ти потрябва професионална помощ, познавам добри специалисти.

— Благодаря ти.