Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

Но не знам какво действително е свързвало Ото и Стейси Нилсен.

— И защо това е важно? — попита Хари.

— Онези резета на задната врата на къщата ѝ — каза Блох. — Само някой, който е бил в тази къща, може да знае за тях. Пелтие дори не се е опитал да отвори задната врата. Минал е отпред.

— Не е ли, защото са се движили в едни и същи кръгове? Спомням си, че Ото спомена нещо такова на свидетелското място. Семейство Нилсен били светски знаменитости. Вероятно са се запознали на някое парти — предположи Еди.

— Възможно е, но Пелтие лъжеше като разпран, отричаше всичко, след като разбра, че Кари го е предала.

Може да е познавал Стейси от някъде другаде. Разбрах, че Сунг проверява отново всички убийства в търсене на връзки между жертвите и Пелтие. Просто имам чувството, че ако знам какво точно свързва Пелтие и Стейси Нилсен, бих могъл да изясня всичко. Това би могло да помогне за установяване на връзка с която и да било от останалите жертви. Може да се окаже, че тя е била единствената жертва, която е познавал лично.

— Той е мъртъв, а федералните продължават да ровят в тази история. Сунг се скъсва от работа. Ако открие нещо, ще ни съобщи — каза Еди.

— Знам, знам. Просто всичко ми се струва още твърде непълно. Може би Пелтие е излъгал за връзката си със семейство Нилсен. Между другото, намериха ли брошката на Лилиан Паркър?

— Още не — отвърна Блох. — Сунг претърсва всички имоти, свързани с Пелтие и Даниъл Милър. Може пък да я открият.

— Надявам се — каза Кейт. — Ще е някаква утеха за майка ѝ.

Лейк кимна и попита:

— Ще ходите ли на възпоменанието другата седмица?

— Кейт, Блох и Хари ще ходят — каза Еди. — Аз не мога, тогава дъщеря ми Ейми ще е при мен.

Кметството на Ню Йорк беше организирало възпоменателна служба за жертвите на Пясъчния човек. По време на церемонията от ФБР щяха да върнат на роднините личните вещи, които Пелтие бе взел от жертвите си. Някои от които бяха открити в офиса на изоставеното депо.

Лейк още си мислеше за нещо, казано от Еди.

Семейство Нилсен бяха известни в града. Тобаяс беше преуспял ресторантьор. Освен това се славеха с ежегодните си партита.

Той гаврътна бърбъна, закашля се, после стана.

— Трябва да бягам. Благодаря за питието. И за чека. Ще се видим на възпоменанието.

Сбогува се, излезе навън и спря такси.

— Обществената библиотека, моля.

Беше два следобед, когато таксито го остави пред Нюйоркската обществена библиотека. Лейк бе прекарал много време в нея.