Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

Следващите петнайсет часа бяха минали неусетно, докато Дилейни си съставяше цялостна картина за живота на Милър, инвеститорската му фирма, произхода и досегашната му кариера и, най-важното, сегашното му местонахождение. Той не фигурираше в списъка на заподозрените, сведен до няколко десетки от няколко хиляди потенциални.

Наближаваше десет часът. На долния етаж в къщата на Милър светеха няколко лампи. В кухнята, хола и вестибюла.

Дилейни извади пистолета си — „Глок 19“. Наведе се напред, стегнала мускули. Дланите ѝ бяха хлъзгави от потта.

Беше готова да се освободи от миризмата на борова смола и гнили листа. Да се изстреля от сянката на дърветата. Работната теория беше, че в къщата има двама души — Даниъл Милър и съпругата му Кари.

Тя не дочака нулата.

Някъде в далечината изрева двигател на форд краун виктория. Звукът подейства като стартов изстрел. Още преди командирът на спецотряда да подаде команда за атака, всички бяха на крака, ботушите им газеха през ливадата към точката на проникване. Пред себе си Дилейни вече виждаше десетина агенти от ФБР и ченгета от Нюйоркското полицейско управление, които се носеха устремно въпреки тежкото снаряжение, каските и бронежилетките.

Тази вечер тя нямаше да спечели състезанието по бързина, но това нямаше значение. Други щяха да влязат в къщата преди нея. Полицаи и агенти, обучени да разбиват вратите на негостоприемни сгради.

Когато стъпи на верандата, заобикаляйки плувния басейн, спецотрядът вече беше вътре, а задната врата висеше на пантите си. Чу се писък.

Женски.

Дилейни застана до задната врата с пистолет в ръка. С нея имаше още петима агенти на ФБР — екипът за претърсване. На гърдите им до служебните им карти висяха ламинирани снимки на издирваните предмети — бижута, за които се знаеше, че са задигнати от труповете на жертвите. Някои от тях бяха лесно различими поради голямата си рядкост. Като огърлицата от таитянски черни перли, взета от Стейси Нилсен преди два дни.

По радиостанцията се чу глас: „Няма го тук. Къщата, дворът и гаражът са чисти.

Съпругата е в кухнята. Охраняваме имота отвсякъде“.

Дилейни изруга наум и влезе в къщата през задния вход. Широк коридор водеше към огромна кухня. В сводестия таван, висок близо четири метра, имаше гигантски оберлихт, през който денем сигурно нахлуваше ярка светлина. Но с него сега пространството изглеждаше още по-тъмно. Върху мраморния барплот се търкаляше съборена винена чаша. Тънка струйка червено вино се стичаше от ръба на плота по белите плочи на пода.