Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

Дилейни натисна комутатора на радиостанцията, прикрепена към бронежилетката ѝ, и попита:

— Открихте ли нещо, Бил?

В отговор веднага чу гласа на Бил Сунг, отговорния специален агент:

— Качи се горе. В семейната спалня.

Тя се затича по стълбището, вземайки по две стъпала наведнъж. Семейната спалня беше просторно помещение в края на коридора. Вътре имаше две кресла, тоалетка с огледало, голямо легло в средата и телевизор с плосък екран, монтиран на стената.

— Тук съм, в дрешника — обади се Бил.

Спалнята имаше още две врати. Едната водеше към банята, а другата — към дрешник с размерите на апартамента ѝ в Манхатън.

Страничните стени бяха покрити от пода до тавана с вградени махагонови рафтове, врати на гардероби и чекмеджета. Неговите и нейните. Бил освети с фенерчето си един рафт със сгънати бели ризи, подредени една върху друга.

— Виж маншета на тази — посочи той най-горната.

Върху маншета имаше петно. Сякаш беше опръскан с някаква тъмна течност. Ризата беше прана, но петното с цвят на ръжда си беше останало. Дилейни бе виждала достатъчно петна от кръв през годините, за да знае, че това тук изглеждаше подозрително.

— Прибери я — каза тя.

Той щракна с пръсти на криминалиста зад гърба си, който започна да разтваря торбичка за съхранение на доказателства.

— Това не е всичко. — Бил насочи фенерчето си към едно отворено чекмедже.

Дилейни надникна вътре и видя бижута, наредени върху черно кадифе. Някои ѝ се сториха познати. Конкретно едно от тях.

Черната перлена огърлица на Стейси Нилсен.

— Уцелихме десетката — каза Бил широко усмихнат.

— Тази ли е ризата? — попита криминалистът.

Дилейни се обърна. Да, тази. Бяла, с ръждиво петно на…

И едва тогава си даде сметка, че това не е мъжка риза.

Погледна отново към чекмеджето с бижутата. То беше в дамската част на дрешника.

Бил натисна комутатора на радиостанцията и попита:

— Няма го в гаража — чу се отговорът.

— По дяволите — изруга Бил.

— Имаме бижутата, имаме и ДНК — каза Дилейни. — Ванът всъщност не ни трябва.

— Искам всичко — отвърна Бил.

Някои от свидетелите, случили се наблизо до предишните местопрестъпления, бяха споменали за тъмен ван без прозорци на товарния отсек, който забелязали в квартала. От ФБР бяха идентифицирали собствениците на единайсет хиляди тъмни вана без прозорци с нюйоркска регистрация. Добре все пак че ванът не беше бял — такива имаше петдесет и пет хиляди в движение. С помощта на местната полиция бяха обходили един по един собствениците на тъмни ванове, елиминирайки имената от базата данни като неотговарящи на зададените критерии.

Ванът не беше открит около офиса на Даниъл Милър. Нямаше го и в дома му.

Телефонът на Бил иззвъня. Той видя името на дисплея и подаде апарата на Дилейни, която излезе в коридора да отговори.