Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

Ако си гледала филми от трийсетте или четиресетте, всички мъже с двуредни костюми ги носят закопчани.

— Какво се опитваш да докажеш? — попита Блох.

— Всички данни, необходими за залавянето на Метески, вече избождали очите на ченгетата. Не им е бил нужен психиатър или криминолог. Опитвам се да докажа, че не ти трябва профайлър, за да разбереш откъде духа вятърът. Просто наплюнчи пръст и го вдигни нагоре.

Джипът спря до тротоара на едно свободно паркомясто точно срещу изхода на пасажа вдясно.

— Това ли е мястото? — попита Блох.

Точно пред тях беше паркиран кафяв форд седан. Двама мъже на предната седалка. С делнични дрехи и слушалки в ушите. Единият пиеше нещо от термос.

— ФБР са вече тук. Охраняват свидетелката Тереза Васкес.

— Това е добре. Няма да им се месим. Пясъчния човек е захвърлил трупа в този пасаж. Да идем първо да огледаме.

— И какво точно предлагаш да направим? — попита Блох.

— Ще си наплюнчим пръстите и ще ги вдигнем нагоре.

В Манхатън има изненадващо малко на брой общодостъпни пасажи между сградите.

Повечето са преградени с бариери. Този не беше. Блох изчака Лейк да тръгне напред. Той крачеше бавно, но уверено. Донякъде дори наперено. Но го правеше несъзнателно. Не беше от хората, които се интересуват как изглеждат отстрани. Ако беше от тях, щеше да обръсне наболата си брада, да си изглади ризата и да даде костюма си на химическо. Блох имаше усещането, че цялото му внимание е насочено някъде извън него. Сякаш беше в състояние да размишлява с часове по сложна тема, без да си дава сметка, че задникът му гори.

Пасажът беше четири-пет метра широк, но не изглеждаше голям. Противопожарните стълби на сградите от двете страни го стесняваха оптически. Блох вдигна поглед към седефените облаци над главите им. Металните конструкции на стълбите чертаеха плетеница от тънки черни линии на фона на пергаментовото небе. Ако не се брояха контейнерите за смет и струпаните отстрани нагънати кашони, пасажът беше празен. И макар да не беше пълен с боклуци, миришеше на бунище.

Навлизаше на петнайсетина метра навътре между сградите, после завиваше под прав ъгъл вляво и продължаваше още шест-седем метра. Стените от червени тухли бяха покрити с мръсотия и поочукани; тук-там се виждаха залепени афиши. Един рекламираше концерт на рок група отпреди три години; повечето от останалите бяха накъсани от дъждовете и висяха като дрипи.

Тъжно е да умреш на такова място.

— Така и не намериха брошката камео на Лилиан — каза Лейк.