Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

— Майка ѝ открила липсата ѝ и известила полицията. Била наследство на Лилиан от баба ѝ. Останалите семейства на жертвите ще си получат бижутата след приключване на процеса. Тази брошка означава толкова много за майка ѝ, а не могат да я открият.

— Прочетох показанията ѝ. Сигурно още е у Даниъл Милър, скрита някъде.

Блох си беше взела айпада от колата. Включи го и отвори компресирана папка с документи. Денис бе сканирала цялата преписка по случая „Даниъл Милър“ и я бе съхранила в компютрите на кантората. Всички веществени доказателства, всяка хартийка — всичко това бе индексирано така, че да се открива за секунди.

Блох чукна два пъти с пръст върху папката „Лилиан Паркър“ и на екрана се появиха всички свидетелски показания и снимки от местопрестъплението. Лилиан бе открита в контейнер за смет в горещата нощ на 3 юни предишната година. По джинси и тениска. Беше я оставил като всички други — обезобразена, с пясък, насипан в раните, устата и очните орбити.

Нито един от обитателите на апартаментите от двете страни на пасажа не беше чул нищо.

Няколко души бяха казали, че заради жегата оставили прозорците си отворени и макар да се оплакваха от вонята и проклетите котки, в крайна сметка бяха предпочели мяукането пред задуха вкъщи.

Лейк се спря при контейнерите, подредени в редица от лявата страна, малко преди завоя на пасажа. Хвърли поглед назад към улицата, после се наведе и се взря в земята. Изправи се и отново се огледа наоколо. Към пасажа водеха два аварийни изхода от съседните сгради, по един от всяка.

И двата бяха с метални врати, които се отваряха само отвътре; никой не можеше да влезе отвън.

— Алармата при аварийния изход на сградата на Лилиан е била изправна — каза той.

Блох кимна и вдигна глава. Долният сегмент на противопожарната стълба беше прибран нагоре и заключен на около три метра над земята. За да бъде свалена от етажа, на който живееше, Лилиан би трябвало да мине покрай двайсет и един прозореца — по три на всеки етаж. Някои от които са били отворени през онази нощ.

Струваше ѝ се малко вероятно който и да било да е успял да слезе по противопожарната стълба, без да бъде забелязан, независимо в кой час на нощта.

— Как я е вкарал в пасажа? — попита Блох.

— Много уместен въпрос. Аварийните изходи не са отваряни, понеже не се е задействала аларма, нито пък е свалена по стълбата. В този пасаж не може да се вкара пикап заради контейнерите, така че той не я е отвлякъл някъде другаде, за да премести после трупа тук.