Серия убийств Пясъчния човек заставляет адвоката Еди Флин доказувати невинност своей клиентки Кари Милър. Он должен доказать, что она является жертвой серийного убийцы, пока сам убийца пытается защитить свою жизнь. Вся Америка и правоохранительные органы ищут правду в этой мрачной истории.
Както ѝ се искаше да направи и в момента, но трябваше да прегледа за последен път встъпителната си пледоария. Когато Ото Пелтие се бе обадил в кантората, за да им прехвърли делото, тя се бе случила на телефона. Еди беше в съда. Бе виждала Кари по телевизията и беше донякъде запозната с подробностите. Освен това нещо в изражението на тази жена ѝ се стори познато.
Преди да се обедини с Еди, Кейт бе работила като адвокат в голяма кантора. Беше страхотно начало за един млад юрист. Всичко, към което някога се бе стремила. Но твърде скоро откри, че подобно на много други неща в Америка — мечтаната кариера, мечтаната кола, мечтания стандарт на живот — реалността е твърде различна от наивните ѝ представи. Още през първата ѝ седмица един от съдружниците започна да я оглежда похотливо. По време на фирменото парти в петък следобед една от другите млади адвокатки ѝ сподели, че напуска, защото не издържала на непрестанния сексуален тормоз от страна на съдружниците и по-старшите адвокати. Кейт прекара много месеци в стискане на зъби, дълбоко поемане на дъх и неистови усилия, за да не се изживява като жертва. Но работата ѝ беше омаловажавана и ѝ бе казано по най-категоричен начин, че ако е „малко по-дружелюбна с мъжете“, перспективите ѝ за израстване ще се подобрят.
Тя напусна кантората и заведе дело срещу тях. Което разпали голямата ѝ страст: да защитава жени, жертви на дискриминация по полов признак и на сексуален тормоз на работното място. Това беше нейната мисия. А когато срещна Кари, веднага я разпозна по погледа. Беше срещала същия поглед в малкото спукано огледало в банята си. Нужни бяха усилия, за да си дадеш сметка, че се случва нещо лошо. За Кейт не беше лесно да признае пред себе си, че е станала жертва на тормоз. Това щеше да събуди сложна смесица от емоции: гняв, болка, отвращение и — което беше особено странно — чувство на вина. Тя непрекъснато се самоанализираше, докато не се убедеше, че не е направила нищо, за да насърчи подобно поведение. След като разбереше, че с нея са се отнесли несправедливо, ѝ бе нужно време, за да приеме, че това не е по нейна вина. Кари също беше жертва. Тя положително изпитваше всички тези чувства, плюс още много. Беше дълбоко наранена. И Кейт щеше да направи всичко по силите си, за да ѝ помогне.
Алекса спря звука на музиката и тя остави писалката си върху барплота.
Отначало ѝ се стори, че звукът идва от коридора, но се заслуша и установи, че е от онзи задник в съседния апартамент.
