Серия убийств Пясъчния човек заставляет адвоката Еди Флин доказувати невинност своей клиентки Кари Милър. Он должен доказать, что она является жертвой серийного убийцы, пока сам убийца пытается защитить свою жизнь. Вся Америка и правоохранительные органы ищут правду в этой мрачной истории.
— Алекса, продължи по плейлиста. Усили звука.
Малкото ѝ жилище се изпълни с музиката на любимата ѝ певица Тейлър Суифт. Харесваше и Бионсе, но Тейлър заемаше особено място в сърцето ѝ, помагаше ѝ да мисли, докато работеше.
От съседния апартамент се чу още думкане и тя спря музиката. Беше по-силно от преди.
Този път беше по входната ѝ врата. Кейт се надигна и отиде да погледне през шпионката.
Блох беше пред апартамента ѝ.
Когато Кейт ѝ отвори, Блох вдигна от пода голям телевизор с плосък екран и го внесе вътре, без да каже дума.
— Това е моят… — започна Кейт, но не беше сигурна дали иска да довърши изречението си. Спомни си за силното блъскане по стената от съседния апартамент.
Блох постави телевизора върху празната поставка.
Кейт я заобиколи, за да го огледа отблизо, и се убеди, че наистина е нейният. Беше същият модел и имаше същата драскотина в долния ляв ъгъл, където макетният нож, който бе ползвала, за да разреже кашона, бе издраскал пластмасовата рамка.
В противоположния ъгъл на телевизора имаше още нещо.
— Това кръв ли е? — попита Кейт, като посочи с пръст петната.
Блох навлажни парцал в кухнята и избърса червените следи.
— Съседът ти имаше нужда от известно убеждаване, за да си признае кражбата на телевизора. Погрижи се при следващото си излизане да заключиш вратата — каза Блох.
Едно нещо беше сигурно: Блох не беше жертва. И никога нямаше да бъде.
— Искаш ли кафе? — попита Кейт.
Усмихната, Блох свали якето си и седна на канапето.
— Разбира се. Тази вечер дават ли някой епизод на „Коломбо“?
Двете жени бяха приятелки от детството. Когато не тероризираха момчетата в квартала си в Източен Ню Джърси, се събираха в дома на Кейт, за да гледат „Коломбо“.
— Имам ги записани всичките. Искаш ли да пусна „Престъпни шевове“?
— Това беше с Ленард Нимой, нали? — попита Блох.
— Същият. Върви да вземеш салфетки и подложки за чаши.
Апартаментът на Кейт не беше много по-голям от кабинета ѝ в кантората, но тя беше маниак на тема чистота и ред. Дори най-малкият безпорядък в такова тясно пространство придаваше на жилището запуснат вид, а това я влудяваше.
— Аз ще направя кафето — каза Кейт. — Или може би предпочиташ…
— Мляко и „Орео“ — отвърна Блох и по лицата им се разляха широки усмивки при спомена за дъждовните неделни следобеди, които бяха прекарвали заедно, загърнати с одеяла на пода в дневната у Кейт, с чаши студено мляко в ръце и чинии шоколадови бисквити в скута.
