Серия убийств Пясъчния човек заставляет адвоката Еди Флин доказувати невинност своей клиентки Кари Милър. Он должен доказать, что она является жертвой серийного убийцы, пока сам убийца пытается защитить свою жизнь. Вся Америка и правоохранительные органы ищут правду в этой мрачной истории.
Раздел Chitat.online для книги «Съучастници» помогает быстро понять, что это за произведение: автор, жанровая привязка, описание и полный текст собраны на одной странице.
Здесь собраны описание, жанры, автор, похожие книги и полный текст для чтения в браузере. После чтения можно перейти к книгам автора, жанровому каталогу или тематическим подборкам.
перейти к чтению Стив Кавана Легкое чтение Детективы Триллеры подборки книг книжные серии
Пликовете бяха с различна форма и размери, повечето бели или кафяви, но под тях се подаваше нещо, което ми заприлича на плик за поздравителна картичка. На него нямаше марка и пощенско клеймо, което показваше, че е донесен на ръка. Беше адресиран до мен.
Денис тръсна купчината на бюрото ми и започна да я сортира. Когато стигна до плика без клеймо, го огледа от всички страни и ми го подаде.
— Да нямаш рожден ден? — попита тя.
Поклатих глава и го отворих, докато Блох обясняваше на Хари как да използва новия си телефон, а Денис отваряше останалата поща.
В плика имаше лист хартия, прегънат на две. Беше откъснат от жълт бележник, каквито ползват адвокатите. Разпознах почерка и плътното като гел мастило на онези цветни японски химикалки, които Кейт толкова обичаше. Беше страница от встъпителната ѝ пледоария по делото срещу Кари. Обърнах листа.
Върху бележките на Кейт имаше послание, надраскано с червени печатни букви.
Ако кажеш на властите, Кейт умира. Ако Кари бъде осъдена, Кейт умира. Ако Кари бъде оправдана, ще я пусна да си върви.
Понякога нещо те блъсва така, че не можеш да се опомниш.
Кабинетът ми се килна надясно, сякаш сградата се беше разцепила и наклонила. Загубих равновесие и пред очите ми заиграха цветни петна. Усетих в гърлото си вкуса на палачинките, с които бях закусил. Устата ми се изпълни със слюнка. Листът се изплъзна от ръката ми и падна на бюрото.
Залитнах към него и сграбчих с две ръце краищата му, за да се закрепя.
Не можех да говоря. Не можех да мисля. Трябваше да се стегна, за да не повърна.
Хари вдигна листа от бюрото. Беше видял реакцията ми и докато четеше написаното с облещени очи, устните му се движеха, изговаряйки беззвучно думите, сякаш за да се убеди, че са истина. Листът затрепери силно в ръцете му, краката му се подгънаха и задникът му се стовари върху креслото за посетители. Ако не беше то, сигурно щеше да се пльосне на пода. Блох се наведе и прочете бележката, която вибрираше на коленете на Хари.
Тя закри лицето си с две ръце. И просто остана така. Неподвижна.
— Блох — успях да кажа аз и протегнах ръка към нея, опитвайки се да възстановя дишането си. — Блох, ще си я върнем!
Но тя не ме чу. Разтърка лицето си с длани и изхвърча от кабинета ми.
— О, боже! — Хари се прекръсти. Наведе се, сплете пръсти и започна да се моли.
Чух някакъв звук. Силни резки удари върху твърда повърхност. Успях да изляза от кабинета си, стъпвайки малко по-уверено. Вратата на дамската тоалетна беше отворена.
