Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

Чух отново същото думкане, нещо хрущеше и се цепеше. Денис изтича вътре и аз я последвах. Беше застанала с гръб към кабинката, закрила устата си с ръка, и наблюдаваше Блох.

Всеки удар отнасяше поредно парче от белите фаянсови плочки на стената. Ръцете ѝ се движеха бързо, сякаш тренираше с боксова круша. В краката ѝ се бе образувала купчина отломки, а във въздуха се носеше прах.

Аз я сграбчих изотзад, блокирах ръцете ѝ и полека я отдръпнах от стената. Отначало тя се съпротивляваше и за миг си помислих, че стига да иска, лесно може да ми отмъсти за намесата. Например да смачка носа ми с тила си.

Разбира се, не го направи.

Задъхана, тя се остави да я задържа в ръцете си. Физическата близост не беше нещо, което Блох приемаше лесно. Но сега, докато кръвта ѝ кипеше, тя или не ме забелязваше, или моторът ѝ работеше на такива обороти, че не ѝ беше до мен.

Постепенно дишането ѝ се успокои и пулсът ѝ се нормализира.

Разхлабих леко хватката. Колкото да проверя дали няма да се опита да се отскубне и отново да заблъска по стената. Не се опита. Пуснах я напълно и отстъпих назад.

Денис издърпа хартиени кърпи от диспенсъра, намокри ги и започна да почиства окървавените кокалчета на ръцете ѝ.

По лявата буза на Блох се беше стекла сълза, оставяйки подобна на белег следа в прахта, покрила лицето ѝ. Денис го избърса внимателно и двете се прегърнаха.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита Денис.

— Пясъчния човек отвлече Кейт — обадих се аз. — Не можем да кажем на никого, дори на ченгетата. Заканва се, че ако не издействаме оправдателна присъда за жена му, ще убие Кейт.

Денис затвори очи, притисна Блох до себе си и ѝ прошепна нещо.

Блох кимна и двете се отделиха една от друга. Блох подсмръкна и каза:

— Трябва да се видя с Лейк. Ще ви се обадя от колата.

Застанал на вратата, Хари попита:

— Блох си тръгна. Съвзе ли се? Добре ли е?

— По дяволите, какво ще правим сега? Ще трябва да кажем на ченгетата.

— Не, той ще я убие — отсякох аз.

— Ами какво тогава да правим?

Вдигнах ръка, избърсах потта от клепачите си и забелязах, че пръстите ми треперят, но това не беше от усилието да удържам Блох. Нервите ми бяха опънати до скъсване. Не можех да мисля.

Отломките от плочки захрущяха под краката на Денис, която отново отиде до мивката, намокри още хартиени кърпи и подаде по една на мен и на Хари. После се облегна на вратата на кабинката, скръсти ръце и попи сълзите, които оставяха черни следи от туш по лицето ѝ.

Двамата с Хари се спогледахме.