Съучастници — читать онлайн бесплатно полностью

Знае ли тя, че съпругът ѝ е сериен убиец?Най-мразената жена в АмерикаУбийствата на Пясъчния човек са разкрити. Даниъл Милър е отнел живота на четиринайсет души, преди да изчезне. Съпругата му Кари е арестувана. ФБР, нюйоркската полиция, областната прокуратура, медиите и цяла Америка смятат, че тя е знаела за престъпленията му и го е прикривала.АдвокатътЕди Флин не поема случай, ако не е убеден в невинността на клиента си. Сега той трябва да докаже пред съдебните заседатели и пред света, че Кари Милър е просто поредната жертва на Пясъчния човек.

Но Еди и неговият екип са единствените, които ѝ вярват.УбиецътПясъчния човек е принуден да излезе от скривалището си, за да спаси любимата си жена от доживотна присъда. Готов е да убива отново и отново, за да я защити. Всички, свързани по някакъв начин с процеса срещу нея, са потенциални жертви. Дори Еди Флин.Съдебен трилър от най-висока класа.

Всяка вечер Оле-затвори-очички се изкачва тихо по стълбата, защото ходи по чорапи, отваря съвсем леко вратата и — црък! — напръсква децата със сладко мляко, колкото да се залепят очите им и да не могат да го видят.

Тогава се промъква зад гърба им и им духва лекичко в тила. И главите на децата веднага натежават.

Моят брат също се казва Оле-затвори-очички. Той се явява при всеки човек само веднъж в живота му и при когото отиде, го качва на коня си и му разправя приказки… Хората го наричат Смърт.

Тя чу в ухото си гласа на командващия спецотряда.

На нула трябваше да пресекат тичешком стотината метра добре поддържана ливада, които ги деляха от задната врата.

Пейдж Дилейни се надигна от мократа трева и отмести тънкото елхово клонче пред лицето си, за да има по-добра видимост. Под тебеширенобялата кръгла луна се очертаваше силуетът на старинна къща в колониален стил, която се намираше в Олд Уестбъри, щата Ню Йорк.

Дилейни си пое въздух и издиша бавно, заслушана в обратното броене по радиостанцията.

Тя обичаше числата. От работата си като специален агент в Отдела за поведенчески анализи на ФБР се бе научила да разчита на числата повече, отколкото на хората.

А в този случай те показваха нещо извънредно интересно.

Четиринайсет месеца и дванайсет дни Пейдж издирваше мъжа, когото вестниците отначало наричаха Убиеца от Кони Айланд. Разбира се, това не беше прякорът, който той си бе измислил. Беше обяснил всичко за него в едно от писмата си до ФБР, копие от което бе изпратил и до „Уошингтън Поуст“. Наричаше себе си Пясъчния човек.